ВЪЗНИКВАНЕ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

Счетоводството е с хилядолетна история. Най-ранните счетоводни записи, датират отпреди повече от 7000 години и са открити в Месопотамия. Хората от това време са използвали примитивни счетоводни способи. През вековете счетоводството се развива и усъвършенства с развитието на стопанската дейност.

Първата книга по счетоводство – „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“ („Summa de arithmetica, geometrica, proportioni et proportionalita“), е написана от Лука Пачиоли през 15 век.

През 19 век, четири века по-късно, счетоводството навлиза в България чрез Дубровнишката и Цариградската школа. По това време е съставена и първата българска книга по счетоводство на братята Стоян и Христо Караминкови – „Диплография, или как да се държат търговските книги“, издадена през 1850 г. в Цариград.

Счетоводството е наричано метафорично “Език на бизнеса”, тъй като систематизира, обобщава и предоставя изключително важна информация за имущественото и финансово състояние на всеки стопански субект, която се ползва от широк кръг потребители: държавни органи, инвеститори, кредитори и контрагенти за взимане на управленски решения.

Емблемата на счетоводителите е овал, в чиито център е слънце /се тълкува, като финансовото счетоводство, а на места и като стопанската дейност/, везните /баланс/, кривата на Бернули /символизира, че счетоводството ще съществува винаги/ и надписът е мотото: “Наука, съвест, независимост”.